Закътан между хиляди въпроси
Все някак си далечен...непрозрян.
Все някак си на чуждото обречен.
Болезнен сън. Бълнуване. Не блян.
Пътеките ти слепи лъкатушат
през моите, безбрежните поля
в тревите някъде и ти си сгушен.
Като бодил сред моите цветя.
Не си бил мой, и аз не съм била
разминахме се в многото съмнения
Мълчи си.Искам тишина.
Последното ми откровение....
****************************
Присъствието ти
ме оковава
Гласът ти
толкова очакващ
Ще ме накараш да повярвам
на думите ти-
Спри!
Боли!
Мълчи!
Да се удавим в тишината
да се стопим във восъчните капки
за да останем непознати
далечни...неприлично кратки..
Мълчи!
Това е нечовешко!
Боли!
Тръгни и забрави!
А аз ще се удавя в тишината
разцепила душата ми...на три...
***************************
Не ме съди, задето съм различна.
Не ме съди, че съм от огън и сълзи.
Не ме съди,че съм скандална, неприлична.
Не ме съди.Мълчи.Мълчи.
И не осъждай тишината
че по между ни барикади все гради.
Така е писано-да бъдем непознати.
Признания...от тях ще заболи.
Не ме съди, че просто ще оставя
мигът такъв, недоживян.
След мисъл или две, ще те забравя.
Заглъхнал стон...ненарисуван блян.
********************************
Ревнувам понякога вятърът,
че с невидими длани докосва очите ти.
Две очи, мои скъпи вселени,
две очи в много сълзи оплакани,
от които понякога смъртно ранена
се завръщам в дома си ужасно нечакана..
**************
На теб


Ще те няма, когато нощта
в синевата на изгрева чезне
и с невидима хладна ръка
издълбава в душата ми бездни

Ще те няма, когато дъждовните капки
ненаситно изпиват стъклата
и отлитат със птиците мигове кратки
и превръщам се в прах и боли самотата

Ще те няма и хладен домът ще приветства
натежалите мои нозе
и сълза след сълза във очите ще светва
а си някъде там, но къде ?....


За последно в косите ти вятърът спирам
и от ласките твои задъхана
в топлината на твоите длани умирам..
Тя те чака, а късно е...
**************************


Сякаш век в самота съм премръзвала
и умирала в свойте химери
По задънени улици бързала
изоставила всичко и нищо намерила
Всяка дума лъжа, всеки порив - нетраен
мост след мост съм горила,а след себе си пустош
съм оставяла без и за миг разкаяние
да прояжда душата ми мъртва.. бездушна..
И след теб самота безнадеждна
и пресъхват в сърцето ми тръпките
Часовете ми с теб в чекмеджета подреждам
и боли тишината на стъпките...


*******************************